Aikido Journal Home » Interviews » Интервю с Морихей Уешиба и Кишомару Уешиба Aiki News Japan

Интервю с Морихей Уешиба и Кишомару Уешиба

Aiki News #18 (August 1976)

ПРЕВОД: Превод на български език: Весела Кирова

А: Когато учех в колежа, нашият преподавател по философия ни показа снимка на известен философ. Сега съм поразен от Вашата прилика с него, Сенсей.

О Сенсей: Разбирам. Може би трябваше да се посветя на философията. Изглежда, че духовната страна в мен е по-силно подчертана, отколкото физическата.

Б: Твърди се, че айкидо е много различно от карате и джудо.

О Сенсей: По мое мнение може да се каже, че то е истинското бойно изкуство. Причината е, че то е основано на универсалната истина. Вселената се състои от много отделни части и все пак тя като цяло е обединена подобно на едно семейство и символизира състоянието на окончателно умиротворение. Като се придържа към тази гледна точка за Вселената, айкидо не може да бъде нищо друго, освен бойно изкуство на любовта. То не може да бъде бойно изкуство на насилието. По тази причина може да се каже, че айкидо е още едно проявление на Твореца. С други думи, айкидо е огромно. Поради това в айкидо небето и земята се превръщат в място за тренировка. Състоянието на духа на айкидиста трябва да бъде миролюбиво и напълно лишено от стремеж към насилие. Това е такова особено състояние на духа, което превръща насилието в хармония. Според мен това е истинският дух на японските бойни изкуства. Тази земя ни е дадена, за да я превърнем в рай. Войнствените действия са напълно неподходящи.

А: Тогава, то е доста различно от традиционните бойни изкуства.

О Сенсей: Действително, много е различно. Ако хвърлим поглед назад във времето, ще видим, как с бойните изкуства се е злоупотребявало. В периода Сенгоку (1482-1558 г.; „сенгоку” означава войнстващи държави) местните владетели са използвали бойните изкуства като военно оръжие, което да послужи на личните им интереси и да задоволява тяхната алчност. Смятам, че това е абсолютно неуместно. Тъй като и аз самият преподавах бойни изкуства, предназначени да убиват чуждите войници през войната, след края на конфликта се чувствах силно обезпокоен. Това ме мотивира да открия истинския дух на айкидо преди седем години. По това време достигнах до идеята за изграждането на рай на земята. Основанието за това мое убеждение е, че, макар небето и земята да са достигнали състояние на съвършенство и да са относително стабилни в своето развитие, човечеството е изправено пред катаклизми. Преди всичко, ние трябва да променим тази ситуация. Осъществяването на тази мисия е пътят към развитието на човека като част от Вселената. Когато проумях това, достигнах до заключението, че истинското айкидо е състоянието на любов и хармония. Така „бу” (единият от йероглифите, от който е съставено „будо”; превежда се като „боен”) в айкидо е изражение на любовта. Аз изучавах айкидо, за да служа на родината си. Поради това духът на айкидо може да бъде само любов и хармония. Айкидо е родено в съгласие с принципите и движението на Вселената. Това го прави будо (бойно изкуство) на абсолютната победа.

Б: Ще ни разкажете ли за принципите на айкидо? За обществото айкидо е нещо тайнствено, подобно на нинджуцу, тъй като Вие, Сенсей, сте хвърляли огромни противници със скоростта на светкавица и сте вдигали предмети, които тежат няколкостотин паунда.

О Сенсей: То само изглежда тайнствено. В айкидо ние използваме силата на противника напълно. Така че, колкото повече сила влага той, толкова по-лесно е за нас.

Б: Тогава, в този смисъл в джудо също има айки, защото в джудо се синхронизираме с ритъма на противника. Ако той дърпа, ние бутаме; ако той бута, ние дърпаме. Караме го да се мести в съответствие с този принцип и да изгуби равновесие, след което прилагаме техниката.

О Сенсей: В айкидо атаката не съществува. Да атакуваме означава, че духът ни вече е загубил. Придържаме се към принципа на абсолютното несъпротивление, т.е. не се противопоставяме на този, който ни атакува. Така в айкидо няма опонент. Победата в айкидо е масакацу агацу („Истинската победа е победата над самия себе си”). Тъй като надделяваш над всички неща в съгласие с божествената мисия, притежаваш абсолютна сила.

Б: Това означава ли, че използваме го но сен? (терминът се отнася до движение, което идва след началото на атаката)

О Сенсей: Съвсем не. Това не е въпрос нито на сенсен но сен, нито на сен но сен. Ако се опитам да го изразя с думи, то е, че контролираме опонента, без да се опитваме да го контролираме. Това е състоянието на постоянна победа. Въпросът за победа или загуба от противника не стои. В този смисъл в айкидо няма противник. Дори и да имате противник, той става част от вас, само един партньор, когото контролирате.

Б: Колко са техниките в айкидо?

О Сенсей: Има около 3000 основни техники и всяка от тях има по 16 вариации. Така че те са много хиляди. В зависимост от ситуацията, можете да създавате и нови.

А: Кога започнахте да изучавате бойни изкуства?

О Сенсей: Когато бях на 14 или 15 години. Първо учих теншиньо рю джуджуцу при сенсей Токисабуро Тозауа, след това кито рю, ягю рю, айой рю, шинкаге рю. Всички те са форми на джуджуцу. Въпреки това си мислех, че някъде другаде би трябвало да има истинско будо. Опитах хозоин рю соджуцу и кендо. Но всички тези изкуства разглеждат бойни форми, които се отнасят до двубои и не можеха да ме удоволетворят. Така че обиколих много части от страната в търсене на Пътя и обучение, но всичко беше напразно.

А: Това ли е аскетичното обучение на воина?

О Сенсей: Да, търсенето на истинското будо. Когато отивах в някоя школа, никога не съм предизвиквал сенсея на доджото. Човекът, който отговаря за едно доджо е натоварен с много неща, така че за него е трудно да прояви истинските си способности. Отдавах му необходимото уважение и се учех от него. Ако преценях че аз съм по-добър, отново му отдавах уважение и се прибирах вкъщи.

Б: Значи не сте учил айкидо от самото начало. Кога се появи айкидо?

О Сенсей: Както казах и преди, обиколих много места в търсене на истинското будо. След това, когато бях около 30-годишен, се установих в Хокайдо. Един ден, докато бях отседнал в страноприемницата Хисада в Енгару, провинция Китами, се запознах със сенсей Сокаку Такеда от клана Айзу. Той преподаваше дайто рю джуджуцу. През 30-те дни, в които се обучавах при него, почувствах нещо като вдъхновение. По-късно поканих този учител в дома си и заедно с 15-16 от моите служители се превърнах в ученик, търсещ същността на будо.

Б: По това време ли открихте айкидо – докато изучавахте дайто рю при Сокаку Такеда?

О Сенсей: Не. По-правилно би било да се каже, че сенсей Такеда отвори очите ми за будо.

А: В такъв случай, имаше ли някакви особени обстоятелства, които да окръжаваха откриването на айкидо?

О Сенсей: Да. Случи се по този начин. Баща ми се разболя сериозно през 1919 г. Помолих сенсей Такеда да ме освободи и се отправих към къщи. По пътя към дома някой ми каза, че, ако човек отиде в Аябе близо до Киото и отправи молитва, всяка болест ще бъде излекувана. Така че отидох там и срещнах Онисабуро Дегучи. По-късно, когато пристигнах у дома, научих, че баща ми вече е починал. Макар че бях срещал сенсей Дегучи само веднъж, реших да се преместя със семейството си в Аябе и останах там до края на периода тайшо (около 1925 г.). Да… по това време съм бил на около 40 години. Един ден се сушах близо до кладенеца. Изведнъж от небето се спусна водопад от заслепяващи златисти пламъци, които обгърнаха тялото ми. След това внезапно тялото ми започна да става все по-голямо и по-голямо, докато придоби размера на цялата Вселена. Докато все още бях погълнат от това преживяване, изведнъж осъзнах, че не трябва да мисля за победа. Формата на будо трябва да бъде любовта. Трябва да се живее в любов. Това е айкидо и това е старата форма на позицията в кенджуцу. След това осъзнаване бях изпълнен с радост и не можех да сдържа сълзите си.

Б: Тогава, в будо не е добре да бъдеш силен. Още от стари времена се преподава единството между „кен” и „дзен”. Действително, същността на будо не може да бъде разбрана, без да изпразним съзнанието си. В това състояние правилното и неправилното нямат значение.

О Сенсей: Както вече казах, същността на будо е пътят на масакацу агацу.

Б: Чувал съм една история, как сте влязъл в битка със 150 работници.

О Сенсей: Така ли съм направил? Доколкото си спомням… сенсей Дегучи отиде в Монголия през 1924 г., за да постигне целта си за голяма азиатска общност, което беше в съответствие и с националната политика. Аз го придружих по негова молба, въпреки че бях поканен да вляза в армията. Пътувахме до Монголия и Манджурия. Докато бяхме в Манджурия, срещнахме група бандити на коне, които стреляха по нас. Отговорих на техния огън с маузер и след това се хвърлих между тях, като свирепо ги атакувах, и те се разпръснаха. Успях да избягна опасността.

А: Сенсей, разбирам, че имате много връзки с Манджурия. Дълго време ли прекарахте там?

О Сенсей: След онази случка, често съм бил в Манджурия. Бях съветник по бойни изкуства на организацията Шимбуден, както и в университета Кенкоку в Монголия. Паради това бях добре посрещнат там.

Б: Ашихей Хино написа в Шошецу Шинчо една история, озаглавена „Оджа но дза”, в която описва младежкия период на Тенрю Сабуро, бунтар в света на сумо, и неговата среща с бойното изкуство айкидо и неговия истински дух. Тази история свързана ли е с Вас, сенсей?

О Сенсей: Да.

Б: Това означава ли, че в определен период сте били свързани с Тенрю?

О Сенсей: Да. Той живя в къщата ми около три месеца.

Б: Това в Манджурия ли беше?

О Сенсей: Да. Срещнах го по време на една от обиколките, които правехме след честването на 10-тата годишнина от установяването на правителството в Манджурия. На празненството имаше един добре изглеждащ мъж и много хора го насърчаваха с коментари като: „Този сенсей има невероятна сила. Не искаш ли да се пробваш срещу него?” Попитах някой до мен, кой беше този човек. Обясниха ми, че това е известният Тенрю, който се е оттеглил от Асоциацията по сумо. След това ни представиха. Накрая трябваше да премерим силите си. Аз седнах долу и казах на Тенрю: „Опитай се да ме избуташ. Бутай с все сила, няма нужда да се спираш.” Тъй като знаех тайната на айкидо, не можех да бъда преместен и на сантиметър. Дори и Тенрю изглеждаше изненадан от това. Като резултат от това преживяване той стана ученик в айкидо. Той беше добър човек.

А: Сенсей, имали ли сте връзка и с флота?

О Сенсей: Да, за доста дълъг период от време. Като се започне от 1927 или 1928 г. за около десет години бях професор на непълно работно време във Военноморската академия.

Б: Обучавахте ли войници по времето, когато преподавахте във Военноморската академия?

О Сенсей: Много често съм преподавал на военните, в началото във военноморската академия около 1927-1928 г. През 1932 или 1933 г. създадох група по бойни изкуства в училището Тояма, предназначена за армията. После през 1941-1942 г. преподавах айкидо на студентите в Академията на военната полиция. Също така веднъж правих демонстрация по айкидо по покана на генерал Тошие Маеда, суперинтендант на Военната академия.

Б: Тъй като сте преподавали на войници, сигурно е имало много корави типове и много случки.

О Сенсей: Да. Веднъж дори попаднах в засада.

Б: Защото ви смятаха за прекалено взискателен учител ли?

О Сенсей: Не, не беше това. Беше, за да изпробват силата ми. Беше по времето, когато започнах да преподавам айкидо на военната полиция. Една вечер, докато вървях през игрището, почувствах, че става нещо странно. Усетих, че нещо се готви. Изведнъж от всички страни, от храстите зад мен и от укритията изскочиха много войници и ме обградиха. Те започнаха да удрят по мен с дървени мечове и дървени пушки. Тъй като бях свикнал с подобни неща, нямах нищо против. Докато се опитваха да ме ударят, аз извъртах тялото си в едната и в другата посока и те падаха лесно, когато ги побутвах. Най-накрая всички те се изтощиха. Светът винаги е пълен с изненади. Скоро срещнах един от мъжете, които ме атакуваха тогава. Съветник съм към школата на Военната полиция в префектура Уакаяма. По време на една скорошна среща един от участниците ме разпозна и се приближи към мен с усмивка. След като поговорихме няколко минути, научих, че той е един от хората, които ме бяха атакували в онзи ден преди много години. Докато почесваше глава, той ми разказа следното: „Много съжалявам за онзи инцидент. През онзи ден обсъждахме, дали новият преподавател по айкидо е наистина силен. Бяхме група военни полицаи с гореща кръв и решихме да проверим новия учител. Около 30 мъже се притаихме в очакване. Бяхме напълно удивени, че 30 самоуверени мъже не можахме да постигнем нищо срещу вашата сила.”

В: Имаше ли подобни случки, докато бяхте в училището Тояма?

О Сенсей: Състезания за измерване на силата? Имаше един инцидент, мисля, преди случката с Военната полиция. Няколко капитани, които бяха инструктори в училището Тояма ме поканиха взаимно да изпробваме сили. Всички те се гордееха със способностите си и разказваха подобни неща: „Успях да повдигна такава и такава тежест.” или: „Счупих дънер с еди-какъв-си диаметър.” Аз им обясних: „Аз нямам сила като вашата, но мога да поваля хора като вас само с малкото си пръстче. Тъй като ще ми е жал за вас, ако ви хвърля, нека да направим това.” Протегнах дясната си ръка и поставих върха на показалеца си на ръба на бюрото, след което ги поканих да легнат по корем през ръката ми. Един, двама, трима офицери лежаха на ръката ми и по това време вече всички гледаха опулено. Продължих, докато шестима мъже лежаха на ръката ми и тогава поисках чаша вода от офицера, който стоеше до мен. Докато пиех вода с лявата си ръка, всички бяха мълчаливи и се споглеждаха.

(The full article is available for subscribers.)

Subscription Required

To read this article in its entirety please login below or if you are not a subscriber click here to subscribe.

Username:
Password:
Remember my login information.